Archive for November, 2008
OpenCoffee Club България
Nov 27th
На 2 декември, вторник, започваме ежеседмични сбирки OpenCoffee Club. Те ще са всеки вторник от 18:00 до 20:00 часа в бар Медитерани 2.0 на ул. Московска 3 (точно до Брилянтин).
OpenCoffee Club е отворен формат за регулярни и неформални срещи, на които предприемачи, инвеститори и разработчици обменят опит, контакти и идеи. Това, което ни събира на едно място са общите интереси в областта на Интернет и високите технологии.
Надяваме се, че всеки ще открие по нещичко за себе си:
- предприемачи: споделят идеи, събират обратна връзка и установяват начален контакт с потенциални съдружници, партньори, инвеститори, съветници, служители и клиенти.
- техничари: нови, интересни проекти, към които могат да се присъединят, да консултират или да изпробват. Като потенциални предприемачи, ще се запознаят с хора, готови да им помогнат в областите, в които нямат увереност.
- инвеститори: ще намерят куп предрпиемчиви хора, ще чуят техните идеи в най-ранна фаза и могат да им помогнат със съвет, контакти и конструктивна критика.
Apple открива свой университет
Nov 26th
Забравете за славните университети в Оксфорд и Кеймбридж. Студентите имат шанса да слушат лекции на самия Стив Джобс, застанал зад катедрата. Това може да се случи още през 2009 година, когато компанията Apple смята да открие свое собствено висше учебно заведение.
Амбициозният проект вече е в ход. Деканът на факултета по мениджмънт в Йейл Джоуел Подолни вече е вицепрезидент в компанията на Джобс и същевременно декан на Аpple University.
Подолни започва работа от януари 2009 година, а първите iPhone студенти се очакват следващата есен. Не е ясно как ще бъде осъществяван приемът в учебното заведение. Има предположение, че в него ще влизат само служители на „ябълката“.
Идеята за фирмен университет не е нова. Компанията за дигитална анимация Pixar има свое училище, където обучава аниматори и художници в тримесечни курсове. Известен е и Hamburger University на McDonald.
Източник: http://www.hicomm.bg/
Какво е живота – отражение на нашите действия
Nov 24th
Life is an Echo !
A father and his son were walking in the mountains. Suddenly, the son falls, hurts himself and screams: AAAhhhhhhhhhhh !!!”
To his surprise, he hears the voice repeating, somewhere in the mountain: “AAAhhhhhhhhhhh !!!”
Curious, he yells: “Who are you?”
He receives the answer: “Who are you?”
Angered at the response, he screams: “Coward!”
He receives the answer: “Coward!”
He looks to his father and asks: “What’s going on?”
The father smiles and says: “My son, pay attention.” And than he yells to the mountain: “I admire you!”
The voice answers: “I admire you!”
Again the man yells: “You are a champion!”
The voice answers: “You are a champion!”
The boy is surprised, but does not understand.
Then the father explains: “People call this ECHO, but really this is LIFE. It gives you back everything you say or do. Our life is simply a reflection of our actions.
If you want more love in the world, create more love in your heart. If you want more competence in your team, improve your competence. This relationship applies to everything, in all aspects of life; life will give you back everything you have given to it.”
* YOUR LIFE IS NOT A COINCIDENCE. IT’S A REFLECTION OF YOU!
Author unknown
Заведението до езерото Ариана
Nov 23rd
Здравейте на всички. Пиша тази статия (оплакване), защото наистина видях най-гадния ресторант (ако може така да се нарече това подобие). Историята е следната. Отивам аз с още 3-ма приятели и питаме, дали има маса за 4-ма. Те ни отговаря – маси има много, даже и за повече. Почудих се малко понеже беше доста пълно и тръгнах да оглеждам. Тези които бяха празни имаха табелка резерве. Попитах още веднъж и те ни посочиха едната резервирана, да седнем на нея. Е добре де, нали беше резервирана ? Или тя е само когато има малко хора ? 
Сядаме ние, всичко е добре. След малко идва една сервитьорка и ни носи 2 огромни менюта (горе долу, колкото ако вестници). Гледаме ни и се чудим какво да си изберем. Аз си харесах някакво Nescafe Gold и минерална вода. Приятелите 2 бири картофки и т.н.
Идват те да вземат поръчката и Владо поръчва: Едно шуменско – те, нямаме. Ок, гледам аз в менюто няма и Ариана (не че съм и фен, ама сме на това езеро все пак). Какво имате – Tuborg, ок дай една такава. Записва тя и идва до мене. Аз – едно кафе Nescafe Gold със сметана и минерална вода. Тя – нямаме, машината не работи. 
Ок, какво кафе имате ? Нормално. Добре едно нормално кафе със сметана и една минерална вода – отделно (реших да потвърдя, че ги искам отдено, а не в една чаша, защото обслужването беше наистина зле). Дойде ред на Радостина. Тя си поръчва някакви картофи по селски или нещо такова и горещ шоколад. Сервитьорката – но те са за бира. Радостина – добре, но аз не пия. Онази – а и няма горещ шоколад, по-добре си вземете капучино Добре, нека да е капучино. Дилян си поръча картофи със сирене и Туборг. След малко идват напитките, без моята минерална вода. Мисля си, че ще дойде скоро но така и не я дочаках. Поне 10 – 15 мин никой сервитьор не дойде да ни обърне внимание. След това дойдоха картофите на Радостина и Владо. От моята вода и картофите на Дилян и помен няма…. Интересно. Владо успя да задърпа сервитьорката, която ни беше взела поръчката и пита за картофите. Тя каза ей сега и дори не ми обърна внимание за моята вода …
След малко пристигат картофите и онази идва със сметката и иска да и платим, че и свършвала смяната. Даваме ние парите и онази изчезва, без дори да ни даде касовате бележка. А аз все още си чакам водата Задърпах някакъв сервитьор и му казвам, че съм си поръчал една минерална вода и още я чакам, а она ми казва, че нямат такава. Моля? Как ще да нямате. Оня отговаря – Нямаме перална вода. Аз – Моля ? Каква перална водя, аз минерална искам. Оня – Аааа, ей сега. След чакане от 5 минути ми идва водата и аз най-сетне съм доволен. Говорим си ние и след 1 час приказки усещаме, че взе да става някак си супер студено, а преди си имаше отопление.. Ах гадини, мъчат се да ни изгонят. След 10 минути вече взехме сериозно да замръзваме и решихме да бягаме от там. Егати заведението, дето се казва – заповядайте отново (да, ама не, едва ли повече ще стъпя там).
Ето и снимка на съответния обект:
Понеже е тъмно, слагам най-близката снимка, за да се види повече от обекта. Това е заведението, което се намира точно във езерото, първото като се гледа от Орлов мост.
Да се надяваме, че туристите не ги обслужват толкова “хубаво”, че все пак да имаме някакви приходи…
