Заведението до езерото Ариана

Здравейте на всички. Пиша тази статия (оплакване), защото наистина видях най-гадния ресторант (ако може така да се нарече това подобие). Историята е следната. Отивам аз с още 3-ма приятели и питаме, дали има маса за 4-ма. Те ни отговаря – маси има много, даже и за повече. Почудих се малко понеже беше доста пълно и тръгнах да оглеждам. Тези които бяха празни имаха табелка резерве. Попитах още веднъж и те ни посочиха едната резервирана, да седнем на нея. Е добре де, нали беше резервирана ? Или тя е само когато има малко хора ? 🙂

Сядаме ние, всичко е добре. След малко идва една сервитьорка и ни носи 2 огромни менюта (горе долу, колкото ако вестници). Гледаме ни и се чудим какво да си изберем. Аз си харесах някакво Nescafe Gold и минерална вода. Приятелите 2 бири картофки и т.н.

Идват те да вземат поръчката и Владо поръчва: Едно шуменско – те, нямаме. Ок, гледам аз в менюто няма и Ариана (не че съм и фен, ама сме на това езеро все пак). Какво имате – Tuborg, ок дай една такава. Записва тя и идва до мене. Аз – едно кафе Nescafe Gold със сметана и минерална вода. Тя – нямаме, машината не работи. 😀 Ок, какво кафе имате ? Нормално. Добре едно нормално кафе със сметана и една минерална вода – отделно (реших да потвърдя, че ги искам отдено, а не в една чаша, защото обслужването беше наистина зле). Дойде ред на Радостина. Тя си поръчва някакви картофи по селски или нещо такова и горещ шоколад. Сервитьорката – но те са за бира. Радостина – добре, но аз не пия. Онази – а и няма горещ шоколад, по-добре си вземете капучино 😀 Добре, нека да е капучино. Дилян си поръча картофи със сирене и Туборг. След малко идват напитките, без моята минерална вода. Мисля си, че ще дойде скоро но така и не я дочаках. Поне 10 – 15 мин никой сервитьор не дойде да ни обърне внимание. След това дойдоха картофите на  Радостина и Владо. От моята вода и картофите на Дилян и помен няма…. Интересно. Владо успя да задърпа сервитьорката, която ни беше взела поръчката и пита за картофите. Тя каза ей сега и дори не ми обърна внимание за моята вода …

След малко пристигат картофите и онази идва със сметката и иска да и платим, че и свършвала смяната. Даваме ние парите и онази изчезва, без дори да ни даде касовате бележка. А аз все още си чакам водата 🙂 Задърпах някакъв сервитьор и му казвам, че съм си поръчал една минерална вода и още я чакам, а она ми казва, че нямат такава. Моля? Как ще да нямате. Оня отговаря – Нямаме перална вода. Аз – Моля ? Каква перална водя, аз минерална искам. Оня –  Аааа, ей сега. След чакане от  5 минути ми идва водата и аз най-сетне съм доволен. Говорим си ние и след 1 час приказки усещаме, че взе да става някак си супер студено, а преди си имаше отопление.. Ах гадини, мъчат се да ни изгонят. След 10 минути вече взехме сериозно да замръзваме и решихме да бягаме от там. Егати заведението, дето се казва – заповядайте отново (да, ама не, едва ли повече ще стъпя там). 

Ето и снимка на съответния обект:

Понеже е тъмно, слагам най-близката снимка, за да се види повече от обекта. Това е заведението, което се намира точно във езерото, първото като се гледа от Орлов мост.

Да се надяваме, че туристите не ги обслужват толкова “хубаво”, че все пак да имаме някакви приходи…